Какви мрежи е искал да плете Кремъл в балтийските страни
" Путин, Хага те чака! " - билборд с този надпис към този момент от месеци виси на един небостъргач във Вилнюс, столицата на Литва. Тази някогашна руска република прекъсна всички връзки с Москва, откакто Русия атакува Украйна. Литва и другите две балтийски страни - Латвия и Естония, изключително интензивно се застъпват за глобите против Москва в границите на Европейски Съюз. Защото тези три дребни републики се намират в непосредствена непосредственост до големия си нападателен комшия и неслучайно се опасяват от него. А той крои свои проекти.
Кремъл е създал цяла тактика за това по какъв начин Русия да възвърне въздействието си в балтийските страни. Само че войната в Украйна пречи за реализирането на тези упоритости, открива интернационален екип проверяващи публицисти с присъединяване на медии от Германия, Дания, Полша, Украйна и самите балтийски страни. За следствието оповестяват в това число немската обществено-правна медия АРД и " Зюддойче Цайтунг ", които вземат участие в екипа.
Какви са задачите на Кремъл
От събраните материали излиза, че документът, озаглавен " Стратегически цели на Руската федерация по естонското, латвийското и литовското направление ", е бил създаден в ръководството за връзки със прилежащите страни към администрацията на президента и със съдействието на тайните служби още през 2021-а година. Същото това ръководство е създало и тактиката по поглъщането на Беларус през 2030-а, и намесата във вътрешните работи на Молдова. Разследващите публицисти към този момент не разгласяват сведения за сходни разработки във връзка с други страни, като да вземем за пример България.
Според тактиката, съветските служители трябвало да манипулират локалните предприемачи, с цел да си подсигуряват лоялността на балтийските държавни управления. Те трябвало да обещаятт на тези предприемачи да им отворят пътя към големите съветски пазари, стига техните страни да трансформират политиката си към Русия. В Кремъл са се надявали да изплетат мрежа от по този начин наречените " меки сили ", т.е. от организации, застъпващи се за съдействие с Русия.
Стратегията показва и втора основна цел: да не се допусне по-нататъшната милитаризация на балтийските страни и възникването на нови бази на НАТО на тяхна територия.
Стратегията за Латвия
Кремъл възнамерявал да въвлече Латвия в общ дневен ред с Русия: за екологията, за образованието, културата и филантропичното съдействие посредством потреблението на вече наличните районни формати, да вземем за пример Съвета на страните край Балтийско море. В Латвия Русия желала да построява нови проруски публични структури: фондове, неправителствени организации, сдружения с идеална цел. Кремъл се надявал към 2030-а година да се добере до въвеждането на съветския като държавен език в Латвия, да реши казуса с всеобщо останалите без поданство хора след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и в последна сметка да въвлече Латвия в политически съюз с Русия.
Стратегията за Литва
В тази страна кремълските стратези искали да предотвратят " повишаването на военното наличие на Съединени американски щати и другите страни от НАТО ", да се лимитират броят и мащабите на натовските военни учения и да не се позволява на Литва да притегля други постсъветски страни в областта на въздействие на НАТО. Стратегията планува още разширение на руското културно наличие, опазване на системата на рускоезичното обучение, запазване на паметниците и противопоставяне на " подправянето на историята " и " героизирането на нацизма ".
Кремъл се е надявал към 2030-а година да сътвори в Литва условия, при които управлението на страната да признае, че сигурността ѝ е накърнена от военното наличие на НАТО в района, да възвърне градивните двустранни връзки, включително във военната област, и да подсигурява политическото наличие на политици, които се стремят да развиват литовско-руските връзки.
Стратегията за Естония
По отношение на Естония стремежът на кремълските стратези е най-много да противодействат на опитите на естонските управляващи да подтикват сепаратизма измежду представителите на угро-финските нации в някои съветски райони, като по едно и също време предизвикват проруските настроения измежду политическите и военни елити в Естония. По този метод те се надявали да противодействат на напъните на НАТО по " милитаризирането " на Естония.
В филантропичната област се залага изключително доста на пропагандирането на съветската просвета, на работата с децата и младежта, а в икономическата Русия желала да притегли естонски вложения в граничните си региони и да се добере до естонските технологии, които я интересуват. Кремъл разчитал до 2030-а година да възвърне връзките с Естония в политическата, във военно-техническата област и в областта на сигурността, да усили успеваемостта на проруските сътрудници на въздействие и да подсигурява пълномащабно търговско-икономическо съдействие сред двете страни.
" Провиненията " на балтийските страни
По отношение и на трите страни въпросната тактика планува дейна работа с рускоезичното население и насърчаване на връзките му с " родината ", както и напън по линия на енергетиката. Но основният акцент е подложен върху наличието на НАТО в тези страни. По мотив документа коментаторите напомнят, че таман трите балтийски страни първи напуснаха Съветския съюз и по този начин го тласнаха към разпад, а в Кремъл и до през днешния ден считат това за " голямо геополитическо оскърбление ".
Високопоставен представител на западните секрети служби твърди пред АРД, че до момента проектите на Кремъл остават съвсем безрезултатни, даже в противен случай: войната в Украйна в допълнение е сплотила балтийците и ги е привързала към Запада.
Международният екип проверяващите публицисти е отправил питане за цитираната тактика до президентската администрация на Путин, само че до момента отговор няма.
Вижте и тази изложба на Дъждовни води:
